Родопите

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
ОПИСАНИЕ НА ИЗСЛЕДВАНИЯ РЕГИОН
ПРИРОДНО БОГАТСТВО

КУЛТУРНО БОГАТСТВО
ОТДИХ




ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Западните и Централните Родопи представляват част от планинска верига с изключително екологично значение. Брезата и елата формират тук единствените по рода си гори в Гърция. Преобладава червеният бор, който оформя ландшафт, напомнящ подобни гори в Северна Европа, както и девствената гора Фрактос защитен природен феномен и една от най-запазените екосистеми в Европа. Това място предлага убежище на безброй животински видове, застрашени от изчезване, като кафявата мечка и дивата коза. Земя, която ражда шафран, орхидея и други редки диворастящи видове. Биологичното разнообразие включва бял бор, черен бор, смърч, дива череша, ясен, шипка, габър, пърнар, дъб, бук, кедър, клен и хвойна. Планина със змиевидни реки и атрактивни водопади - Трахониос (Ливадитис) и Лепидас, гората Фрактос и Агия Варвара. Природа, съчетана със старинни селища, каменни хармани, водни мелници и извити мостове. С екотуристически маршрути, места за отдих и пътеки, които приканват посетителя да опознае богатството й.

Западните и Централните Родопи притежават всички специфични характеристики, отличаващи ги като място с уникална стойност и красота.


ОПИСАНИЕ НА ИЗСЛЕДВАНИЯ РЕГИОН

В североизточната част на Гърция, северно от окръзите Драма и Ксанти, Западните и Централните Родопи обозначават естествената граница между Гърция и България и представляват част от Родопския планински масив с площ около 19 000 кв. км, като 82% от общата площ на Родопите принадлежат на България и само 18% се намират в Гърция.

Изследваният регион заема площ от 1713 кв. км приблизително и на запад се включва в област Източна Македония и Тракия. На север се слива с гръцко - българската граница, в района на Димарио Ксанти. Източните му граници пресичат областта Таври и продължават на юг към областта Колена, включвайки горските масиви Котилио и Орео. На юг достига до района на Ставруполи, а на запад следват поречието на река Места, достигайки склоновете на планината Фалакрос и до селищата Микроклисура, Ахладеа и Пагонери. Продължавайки на север, включва горския комплекс Елатия и свършва на гръцко- българската граница.

Общините, които се включват в изследвания регион, са следните:

Окръг Драма

  • Община Паранести, със седалище селището Паранести. Състои се от 3 районни общини: Паранести, Толос и Сили.

  • Община Като Неврокопи, със седалище селището Като Неврокопи. Състои се от 17 районни общини, 5 от които принадлежат към изследвания регион (Ахладеа, Микроклисура, Микромилия, Пагонери, Потами).

  • Община Сидиронеро, със Сидиронеро и Скалоти.

Окръг Ксанти

  • Община Ставруполи, със седалище селището Ставруполи. В изследвания регион са включени районните общини Ставруполи, Дафнон, Кариофито, Неохори.

  • Община Мики. Състои се от 3 районни общини. Към региона принадлежи само районната община Орео.

  • Община Котили, със селището Котили.


ПРИРОДНО БОГАТСТВО

От екологична гледна точка Родопският планински масив съставлява една много ценна екосистема на Балканския полуостров и един от най-интересните региони в Европа поради голямото си биоразнообразие. За това допринасят и географското му местоположение пресечна точка, в която се срещат балканската, иранокаспийската и средиземноморската флора и фауна, геоложкият му състав, както и фактът, че не е засегнат от ледниците. В резултат на това много растителни и животински видове от Централна и Северна Европа намират убежище в Родопите, чийто планински масив обозначава най-южната точка на хабитата им. По-специално в централната и западната част на Родопите се намират най-богатите гори в Гърция, както и някои от най-малко засегнатите природни екосистеми в Европа, които дават убежище на безброй животински видове, някои от които застрашени от изчезване, и се отличават заради природното си богатство, включващо редки видове и ендемити.

Гръцката част на Родопите въпреки относително малката си площ представлява голям екологичен интерес, което се доказва от факта, че доста територии са защитени от националното и европейското законодателство, от международни договори и инициативи. По-специално, пет (5) територии са включени в мрежата на НАТУРА 2000 по силата на директивите за хабитатите 92/43/ЕЕС и 79/409/ЕЕС, две (2) територии са със статут на защитени природни феномени по силата на националното законодателство и на три (3) територии от Съвета на Европа е предоставен статут на биогенетични резервати. По-подробни данни за конкретните територии са представени в следващите таблици:
 

Територии с европейско значение (ТЕЗ) и зони със специална защита (ЗСЗ)
в мрежата на НАТУРА 2000

Площ (хектари)

Национален режим на защита

Международен режим на защита

ТЕЗ GR1120003 Планина Хайду Кула и заобикалящите я височини

3.489

ЗПМ1, УДЗ2

БР3

ТЕЗ GR1140001 Горски масив Фрактос

1.088

ЗПМ, УДЗ

БР

ТЕЗ GR1140002 Родопи (Симида)

6.709

-

-

ТЕЗ GR1140003 Област Елатия

7.156

-

-

ЗСЗ GR1140007 Девствена гора Централни Родопи

569

ЗПМ, УДЗ

БР

Защитени природни монументи (ЗПМ)

Площ (хектари)

Държ. вестник

Девствена гора Централни Родопи (Μ31)

550

121/Δ/80

Букова гора Цихла - Хайду (Μ32)

18

121/Δ/80

Биогенетични резервати (БР)

Площ (хектари)

Връзка с други територии

Девствена гора Паранести

500

99,92% покритие от GR1140001
1,46%
покритие от GR1140007

Девствена гора Централни Родопи

550

94,49% покритие от GR1140001
84,45%
покритие от GR1140007

Природен монумент Букова гора Цихла Хайду

18

2,14% покритие от GR1120003
100% покритие от Μ32 (защитен природен монумент)

1 Защитен природен монумент (ЗПМ)
2
Убежище в дива зона (УДЗ)
3 Биогенетичен резерв (БР)

Съответен интерес представлява и българската част от планинския масив. Тук хвойната заема общо 70% от растителността в Родопите, а в западната й част се намира най-добре запазеният ареал от черен бор (Pinus nigra) в България, както и добре запазени високопланински пасища (ливади). Първата защитена територия от българска страна е обявена през 1941 г. До юли 2006 г. са обявени общо 216 защитени територии с обща площ 276 740 декара, които включват най-важните екосистеми, местообитания и популации на видове в Родопите, както и природни образувания (пещери, водопади, скални образувания и др.) в категориите: национален парк, защитен парк, защитена територия и природен монумент. Става дума за четири (4) от общо шест (6) категории защитени територии, предвидени в Закона за защитените територии (Държавен вестник, бр. 133/11.11.1998, изм. ДВ, бр. 30/11.04.2006).

Растителност, флора, типове местообитания

Растителността в Родопите е изключително богата и се отличава с присъствието на видове, които се срещат в по-северни и студени климатични области. Много арктическо-алпийски, северни или централноевропейски видове са намерили тук, в Родопите, своето най-южно разпространение, като белия бор, червения бор, брезата, елата и др. Също така флората в района включва местни ендемични видове, както и редки балкански ендемични растителни видове, застрашени от изчезване.

Растителните зони в района (Дафис 2006) са следните:

  • Типично средиземноморската зона на най- високата и най-хладна зона на широколистните гори, с мечо грозде, липи, диви маслини, фисташки, пърнар, ясен, див рошков и космат дъб.

  • Преходната зона (горносредиземноморска-субконтинентална) от зоната на вечнозелените храсти към зоната на широколистните, където преобладават ясенът и обикновеният габър.

  • Зона на топлолюбиви широколистни дъбове т.е. зоната на дъбовите и благунови гори, която е най-значимата зона в Родопите, като гръцката част на Родопите е заета предимно от дъбови гори. Главните видове дъб, които образуват големи гори, са широколистен благун (Quercus frainetto) и горунски балкански благун (Quercus petraea subsp. medwediewii). В същата зона се появяват малки групи от кестен, или смесен с дъб, спорадични липи и групи от черен бор, които образуват самостоятелни гори или са смесени с широколистен дъб или горунски балкански благун.

  • Типично континенталната зона на по- студенолюбивите широколистни видове като бук, който образува еднородни гори или е смесен с широколистен дъб в по-нископланинските части, т.е. в защитената територия между дъбовите и буковите гори.

  • Зоната на студенолюбивите иглолистни с борови гори, смърч и бяла бреза. Тези дървесни видове тук съставляват един чисто алпийски или скандинавски ландшафт. Зоната на студенолюбивите иглолистни видове се намира основно в Западните Родопи.

По отношение на типовете местообитания в региона съгласно резултатите от проект Разпознаване и описание на типовете местообитания в райони с интерес към запазване на природата на стандартизирания информационен бюлетин НАТУРА 2000 и на специалното екологично изследване на район Централни Родопи (Гадзоянис 1999) съществуват 23 типа местообитания, 5 от които са приоритетни:

Пр. №

Код Natura

Типове местообитания

Типове местообитания на Приложение Ι на Директива 92/43/ЕЕС

1.

3290

Средиземноморски реки с периодичен оток

2.

6210

Степни скални пасища и степни ивици

3.

6211 *

Субконтинентални степни пасища

4.

6230 *

Богати на видове картълови съобщества Nardus, върху силикатен терен в планините (и нископланинските райони, в континентална Европа)

5.

6430

Еутрофни високи треви

6.

8220

Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове

7.

9110

Букови гори Luzulo Fagetum

8.

9130

Букови гори с Asperulo-Fagetum

9.

9150

Букови гори по варовикови склонове (Cephalanthero-Fagion)

10.

9180*

Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове

11.

9260

Кестенови гори

12.

9270

Гръцки букови гори с Abies borisii-regis

13.

9280

Гори с Quercus frainetto

14.

9410

Букови гори (Vaccinio Piceetea)

15.

9536 *

Гори от иглолистни видове с борови гори Pinus nigra subsp. Pallasiana

16.

91E0 *

Остатъчни алувиални гори (Alnion glutinoso - incanae)

17.

92Α0

Гори със Salix alba и Populus alba

18.

92C0

Гори с Platanus orientalis

Типове местообитания, които не са включени в Приложение Ι на Директива 92/43/ЕЕС

19.

5150

Запустели площи с папрати (Папратови)  

20.

9440

Гръцки борови гори

21.

91Κ0

Гръцки брезови гори

22.

91L0

Надсредиземноморски групи от трепереща топола

23.

924Α

Топлолюбиви дъбови гори в Изт. Средиземноморие и Балканите

Със * са обозначени типовете защитени територии с приоритет.

Гори

Една от най-ценните екосистеми, характеризиращи Родопския планински масив, е гората Симида (Брезовата гора), гората Елатия (Елховата гора), девствената гора Фрактос, Хайду Кула с околните възвишения, районът Цихла Дриму в окръг Ксанти.


Гора Симида (Брезова гора)
Брезата е първият дървесен вид, установяващ се на голи терени. Относително бързо обаче той бива изместен от други, по-конкурентни видове, каквито са горският бор или букът. В Гърция се среща само под формата на отделни находища, съчетани с елхови гори и гори от черен бор, на 1000 1950 м надморска височина. Само в Родопския планински масив, който представлява най-южната точка на разпространението на този вид в Европа, брезата се появява под формата на самостоятелна гора. Така че гората, намираща се северозападно от Кара дере, е единствената такава в Гърция.

Гора Елатия, или Кара дере
В района на Елатия се намира единствената в Гърция гора от червен бор. Гората Елатия е разположена в централната и северната част на окръг Драма, по дължината на гръцко- българската граница, и формира ландшафт, напомнящ подобни гори в Северна Европа. Други дървесни и храстови видове, които се срещат в региона, са хибридна ела, която наподобява на тополата в Европа, горски бор, кедър, бук, бреза, както и топола, върба, мукиня брашнянка, клен, дъб, ясен, елха, шипка, различни тревисти растения. Флората на Елатия е богата на видове, с много ендемити (местни) от Балканския регион, както и много редки видове за Гърция.

В района, и по-конкретно в местността Кутра, се намира горското село Елатия, на 72 км от град Драма, собственост на Горското стопанство, което е административен и оперативен център на горите Елатия.

Девствена гора Фрактос
Девствената гора Фрактос се намира в североизточния край на окръг Драма, под най-високия връх в Централните Родопи - 1953 м. Тя е единствена в Гърция и се смята за една от най-добре запазените природни горски екосистеми в Европа и най-значима от вида си, с най-голям екологичен интерес. Видът й се различава от гората в общоприетия смисъл на думата, тъй като тук съжителстват млади и невисоки широколистни и иглолистни видове с големи и стари дървета. Тази гора е регистрирана като девствена през 1979 г. (площ 11 000 декара) и веднага след това, през 1980 г., е обявена за защитен природен монумент поради голямата й фитогеографска, екологична и историческа стойност. Оттогава се намира в режим на абсолютна защита.

Около девствената гора се намира една по-широка защитена територия, която заедно с девствената се нарича Гората Фрактос. Тази периферна зона се намира в режим на частична защита, като в нея са забранени пашата и ловът, но се разрешават дърводобивът и туристическият отдих. Функционален център на гората е горската площадка Фрактос, на разстояние 8,5 км от девствената гора.

Буковата гора в Цихла, Хайду
На север от долината на Места се намира Хайду, южната част на планината Кула (северната част е в България). Най- високият връх тук е Гифтокастро (1827 м), на границата с България. Буковата гора в Хайду заедно с атрактивните водопади Ливадитис е притегателен център за туристи и изследователи, които тук могат да видят редки растителни и животински видове. Буковите гори, които преобладават в Хайду, са смесени с борови, с брези и македонска ела, а след 1000 м надморска височина преобладават високопланинските ливади и пасища, останки от летни пасбища, които са се използвали в продължение на векове от номадите животновъди. След 1940 г. се наблюдават спад в животновъдството и силно възраждане на природата, особено по отношение на горския бор и на брезата, на много места в целия горски комплекс.

Фауна

Горите в Родопите предоставят убежище на голям брой животински видове, които живеят, придвижват се и се възпроизвеждат в района, някои от които са редки видове.

За много видове големи бозайници, като мечка, вълк, дива коза, елен, сърна и глиган, районът представлява най-южната точка на ареала им. Тези животни живеят и се възпроизвеждат в гъстите борови, букови, и дъбови гори. Най-значимият бозайник тук е кафявата мечка, включена в Червената книга на застрашените от изчезване гръбначни животни в Гърция, включен като приоритетен вид в Директива 92/43/ЕЕС. Смята се, че в Централните Родопи живеят 25 30 мечки, за които горите в региона са идеално местообитание. Дивата коза се среща по най-стръмните склонове в Родопите, в района на Фрактос. Популацията й вече е много малка (около 50 60 екземпляра) и изисква взимането на строги мерки за опазването й. Други значими видове, регистрирани в района, са чакал, дива котка, язовец, видра, както и някои видове прилепи, защитени от Директива 92/43/ЕЕС.

Що се отнася до птичата фауна, в района са регистрирани 139 вида птици, които обитават тук постоянно, гнездят, размножават се, използват района като спирка при миграцията си от север на юг или зимуват тук. Важно е да се отбележи присъствието на глухар и лещарка, за които районът е единственото място в Гърция, в който те гнездят. Глухарът (див петел) е биоиндикатор за екологично богати гори. Присъствието му тук, като се има предвид, че популацията му включва около 330380 екземпляра, доказва централноевропейския студенолюбив характер на горите в региона, който представлява най-южната точка на разпространението й в Европа след полуостров Атон. Също така горските комплекси в Родопския масив са основен хабитат на врабчовите птици, голям процент от които се срещат в района. Не на последно място заслужава да се отбележи, че в района се размножават пет (5) вида грабливи птици:  египетски лешояд, скален (златист) орел, доган, бухал и кукумявка, както и кълвачите, като черен кълвач и белогръб кълвач. По-специално, от цяла Гърция единствено в района на Елатия се размножават птичи видове, като например гълъб хралупар, пернатонога кукумявка, черен кълвач, белогуш дрозд, горски певец, планински синигер и лешояд.

Районът е много интересен и по отношение на рибната фауна поради наличието на голям брой големи и малки реки, които са пълноводни през цялата година. Във водите на Ватирема (Дълбоката река) и Страворема (Кривата река) живеят популации на планинска пъстърва Salmo trutta macedonicus (Salmo macrostigma Dumeril, 1858 съгласно Приложение ΙΙ на Директива 92/43/ЕЕС). Пъстървите обитават високопланинските части на реките, в близост до изворите им и под тях, където водата е чиста и бързотечаща, богата на разтворен кислород. Популацията на този вид в реките се смята за изолирана, в резултат на което е особено интересна като генетичен запас. Поради генетичната изолация на популацията районът може да бъде характеризиран като особено и изключително значим.

За земноводните в района основните ареали са ливадите без голям наклон, пресечени от реки. Мочурищата и широките части на реките са местата за размножаване на повечето земноводни. В района са регистрирани 11 вида, от които 2 вида, жълтокоремната бумка (Bombina variegata) и гребенестият тритон (Triturus cristatus), са включени в Приложение ΙΙ на Директива 92/43/ЕЕС, а 4 вида зелената крастава жаба (Bufo viridis), жабата дървесница (Hyla arborea), горската дългокрака жаба (Rana dalmatina) и гръцката дългокрака жаба (Rana graeca), са включени в Приложение IV на директивата. Най-често срещаният вид тук е планинската водна жаба (Rana temporaria), а видът с най- голямо разпространение е саламандърът (Salamandra Salamandra). Интерес представлява също така алпийският тритон (Triturus alpestris), който се среща в ливадите близо до Ватирема.

Регистрираните в района влечуги са посочени в таблицата, която следва (Гадзоянис 1999):

Пр. №

Научно наименование

Гръцко наименование

Директива 92/43/ЕЕС

1

Emys orbicularis

Блатна костенурка

II

2

Mauremis caspica

Речна костенурка

II

3

Testudo hermanni

Средиземноморска костенурка

II

4

Testudo graeca

Гръцка костенурка

II

5

Lacerta agilis

Пясъчен гущер

IV

6

Lacerta viridis

Зелен гущер

IV

7

Podarcis muralis

Стенен гущер

IV

8

Ophisaurus apodus

Жълтокоремен гущер

IV

9

Anguis fragilis

Слепок

IV

10

Coluber caspius

Голям стрелец

IV

11

Elaphe quatuorlineata

Пъстър смок

ΙΙ

12

Elaphe situla

Домашна змия

ΙΙ

13

Natrix natrix

Водна змия

 

14

Malpolon monspessulanus

Вдлъбнаточел смок

 

15

Vipera ammodytes

Пепелянка

 

16

Vipera berus

Алпийска пепелянка

 

КУЛТУРНО БОГАТСТВО

Обезлюдени селища, традиционни воденици, антични и византийски крепости, както и впечатляващо голям брой извити каменни мостове, които осигуряват комуникацията между селищата, подсилват значимостта на природната среда в планинските Родопи, допълват културното и археологичното богатство на равнинните части на окръзите Драма и Ксанти, доказвайки неразривната и вечна връзка на човека с природата.

Днес ясно личат следите от обезлюдяването на планинските села в окръг Драма. Това, което е останало, събужда спомени за съжителството на турци, българи и преселници от Мала Азия и Източна Тракия. С размяната на населението мюсюлманите се оттеглят от района, чийто административен център си остава Ставруполи.

Обратно на планинските села около Драма, помашките села около Ксанти остават жива плът в Централните Родопи и са един от малкото отдалечени райони в Гърция, останали неповлияни от голямата имигрантска вълна. Поради географската изолираност на района жителите му са развили една специфична култура.

ОТДИХ

В планинските части на Западните и Централните Родопи всеки посетител има възможност да обходи уникалните гори, които се намират тук, да следва маршрути, които ще му разкрият природното богатство на района, ще види пещери, клисури, водопади и змиевидни реки, ще открие археологически и културни забележителности, за които не е подозирал, и ще присъства на етнографски празници, ще опита местни кулинарни специалитети, ще се отдаде на активна почивка, вдъхновена от природата.

Непрекъснато увеличаващият се туристически поток в района създава предпоставките за развитие на съществуващата материална база за туризъм, информация, екологично образование, отдих и развлечение, престой и хранене, отговаряща на нуждите и изискванията на посетителите и спомагаща за популяризирането, както и за устойчивото развитие на целия регион.

Маршрути и пътеки
Централните пътни артерии, общинските горски пътища, екотуристическите пътеки образуват една широка мрежа за достъп и пътешествие из планинския масив на Западните и Централните Родопи и помагат на посетителя да опознае богатството и спецификата му.

Входни врати за района са Драма, Паранести, Ставруполи и Ксанти. Ако избере една от тези четири отправни точки, посетителят ще има възможност да разгледа планинския масив и да следва в зависимост от нуждите и интересите си един от следните основни маршрути, които ще му помогнат да разгледа в достатъчна степен района и да опознае неговото природно богатство:

   ...За гората Симида:

  • Драма Като Неврокопи Потами

  ...За гората Елатия:

  • Драма Сидиронеро Скалоти

  ...За гората Фрактос:

  • Паранести Гора Фрактос

 ...За гората Хайду:

  •  ΧαϊντούςСтавруполи Гора Хайду

  • Ксанти Ликодромио (Вълча пътека) Горско село Еримантос

  • Ксанти Сминти Орео Ревма

   ...За водопада Трахонио:

  • Паранести Прасинада Дипотама Трахони

  • Ставруполи Ано Кариофито

  • Ставруполи Горско село Еримантос

С основните маршрути е свързана добра мрежа от пътеки, предоставяща възможност за достъп до места от изключителен природен и естетически интерес, каквито са организираните пътеки за достъп и разглеждане на водопадите в района (Фрактос, Агия Варвара, Лепида и др.), на горите Симида, Елатия, Фрактос и Оксия, на архитектурни и културни забележителности и по поречието на значими реки, които пресичат района (Мечата река, Дяволската река, Кривата река).
 

Бази за информация и обучение
Базите за информация и обучение, които функционират в региона, предоставят достатъчно информация за природното богатство на Родопите, както и полезни данни за приятно и спокойно пътешестване в района.

 Музей за естествена история на Родопите Паранести

В един от основните входове към планинския масив на Родопите, Паранести, е създаден Музей за естествена история на Родопите, който работи от 2002 г. Експонатите му са изложени на площ от над 300 кв. м, а тематиката включва:

  • геологията и геоморфологията на региона;

  • растителността, флората и фауната на Родопите;

  • структурата на екосистемите в региона;

  • връзката на човека с природната среда.

 Център за екологично образование Паранести

От 2002 г. в Паранести функционира Център за екологично образование с район на действие окръзите Драма, Ксанти, Кавала, Еврос, Родопи и Серес. Многостранната му и съществена за региона дейност включва организиране на образователни семинари и срещи на учители и други социални групи, както и издаване на образователни и информационни материали. Разполага с изложбена площ, зала за обучение, мултифункционална зала, физикохимична и биологична лаборатория и офиси.
 

 Център за посетители на Фрактос Горско село Фрактос

Разположен в периферната зона на Девствената гора, в Горското село Фрактос, центърът за посетители предоставя кратка и пълна информация за региона, като спомага за повишаването на екологичната чувствителност на посетителите, преди да ги обгърне специфичната горска атмосфера.

Бази за отдих и обслужване на посетителите
Голям брой уредени пунктове за отдих и почивка, разпръснати в планинския масив на Централните и Западните Родопи на специално подбрани места по туристическите маршрути, удовлетворяват нуждите на посетителите и потвърждават значимостта на региона като място за отдих.

Места за престой и хранене
Планинските райони на окръзите Драма и Ксанти са организирани с една постоянно допълваща се инфраструктура, свързана с оказване на гостоприемство, която включва както хотели и традиционни страноприемници, така и планински хижи и горски села като Фрактос, Елатия и Еримантос, в които престоят е специално преживяване.

Голям брой заведения за хранене, разпръснати в планинските селища, задоволяват вкуса и на най-претенциозния посетител. В съвременните ресторанти в региона човек може да опита интересни блюда, а традиционните таверни предлагат местни специалитети с изключително качество.

Туристически дейности
Много дейности, като ходене, катерене, яздене, колоездене, разходка с влак, кану- каяк, рафтинг, риболов и плуване в река Места, предоставят на посетителя уникални възможности за отдих, близост до природата и повишаване на чувствителността към природната среда.

 



Credits - EKBY, 2007